Естествено, снимахме само слънцето :) Както каза Дарчето, капка не ни заваля и ни веднъж не отидохме до Бяла пеш. Яна беше супер щастлива да спи на палатка, да се развява гола и всяка сутрин да пита: "Къде са моите приятели?"
Първото море за тази година! Тръгнахме с Ники на стоп, 'щото сме голяма комбина:) И стигнахме... Пак попаднахме на страхотни хора, естествено.. Всички, които спират, за да качат стопаджии СА СУПЕР:) Благодарим ВИ:) Равносметката - до Кара дере и обратно стигнахме само за левче (в Бъъгъс трябваше да хванем градски транспорт за да отидем на пътя за Варна). Там на този път (винаги ще го помня) чакахме около половин час и беше ужасно - всички карат с 200 км в час и ударната вълна направо те бута от пътя, но накрая ни качиха де, естествено:) Шъ съ разплача:) Иначе плажът беше само за нас и за още 3-4 лагера, валеше всеки ден, но имаше и слънце. Водата е все още студена хора, но ставаше за плажче де:) Много беше наситено на емоции, всеки ден ходехме до Бяла пеша за провизии, понеже пътят беше в окаляно състояние...Въпреки това, се получи истинска почивка.. Иначе, осъзнах нещо много важно и ще ви го споделя.. Отношението към житота трябва да е като пътуването на стоп. Не знаеш как, но си сигурен, че ще стигнеш там, за където си тръгнал:) Имам доста снимки, правих ги с кеф.. Да има да плакнем очите;) Айдеееее:)
Айде, още един младеж се излъга в този свят :)))
Ице, снимките са уникални! Има моя намеса,но се надявам така да са станали само по-хубави! Това е специалната селекция за вас :))
Майсторене на кирпич, щъркели, новости в къщата, дъжд
Чудесна събота в планината. Фотиново и околностите му са приказна дестинация.
Дните около (основно преди) Великден, прекарани на Мандрица. И един ден до Одрин.